Учителите ще получават диференцирани заплати, след като получат оценка за работата си. Атестацията ще се прави от комисия с председател директора на училището и с трима до седмина членове преподаватели, избрани от педагогическите съвети. При липса на консенсус за представянето на даден учител последна дума ще има директорът. Негово ще бъде решението и за членовете на комисията.

След продължилите няколко месеца дебати между просветното министерство, синдикатите и училищните директори в понеделник след заседание на отрасловия съвет към просветното ведомство бяха обявени критериите, по които ще се извършва диференцираното заплащане. В края на миналата седмица министър Даниел Вълчев припомни, че има опасност, ако не се постигне съгласие, определените за това в бюджета 13.1 млн. лв. за тази година да се върнат обратно.

Схемата предвижда 10% от най-добрите учители да си разпределят 40% от отпуснатата за училището сума. Следващите десет - 20% от нея, а други 40% ще си поделят 40% от парите. В края на таблицата остават 40% от учителите без нито стотинка увеличение. Това обясни зам.-министърът на образованието Кирчо Атанасов. Максималното увеличение на заплатата по тази схема може да е около 80 лв., а минималното 19 лв. Средната учителска заплата в страната е 313 лв. Парите ще се разпределят според броя на преподавателите в училищата.

Новата схема ще бъде изпробвана в 15 училища в страната през април. Докато трае опитът, заплатите на участниците няма да бъдат повишавани. В края на месеца отрасловият съвет ще се събере отново, ще обсъди резултатите и ще направи необходимите промени, които да влязат в сила от юли. Постановление на Министерския съвет ще бъде прието през май, прогнозира Атанасов. Според него, ако директорът на училището е "човек на място", пробният период може да покаже много добри резултати, защото той най-добре познава работата на подчинените си.


Критериите са изключително субективни


Изобщо не могат да бъдат приложени еднакво за всички учители, заяви Иванка Къндова, учител и член на асоциация "Родители". Тя очаква отпор и голямо напрежение в колегията. "Представете си, че на места има повече учители, които изкарат 100 точки. В същото време комисията трябва да определи само 10%, които да имат най-голямо увеличение на заплатите", е неин аргумент срещу схемата. Други критици изразиха мнение, че учителите по различните дисциплини са неравнопоставени според избраните критерии заради естеството на обучението.

Според експерта от "Отворено общество" Боян Захариев посоката на промяната е отчасти правилна. "Министерството трябва да създаде обща рамка, която всяко училище да приспособи към своите условия", заяви той. Според него училищата не си приличат едно с друго, за да се подчиняват на централизирани критерии. "Диференцирането не трябва да става със задна дата и да се схваща като заплащане за нещо свършено. То трябва да се разбира като стимул за учителя да работи по-добре за в бъдеще. Затова трябва да заложим на изграждането на дългосрочни стимули, а не на моментни", е мнението на Захариев.

Експерти смятат, че по-голяма обективност при диференцираното заплащане на учителите може да се постигне само след


децентрализация на системата


и преразпределяне на повече отговорности на местно ниво. Това показва и европейският опит. В някои страни например общините разпределят допълнителни средства по училищата и с помощта на учителските колективи определят критериите за различните учителските заплати. Такава е практиката в Унгария, обясни Боян Захариев. В Полша бонусите за учителите също се заплащат от общинските бюджети, като понякога се стига до големи различия между бедните и богатите райони. Честа практика в развитите страни е личните възнаграждения на учителите да не се обвързват с оценката на цялото училище, както и финансирането на училищата да не зависи пряко от броя на учениците, коментират още експертите.

"На много места по света диференцирането на учителските заплати е свързано с кариерното развитие и квалификация на учителите, с външното оценяване и с атестацията на училищата", каза Янка Такева от Синдиката на българските учители. Според нея такава система, която ще взема под внимание трите показателя, ще е по-обективна, би трябвало да бъде изградена и в България до 2009 г.