Обучението по информационни технологии в област Сливен

През последните години образованието се утвърди като една от темите с най-голямо обществено значение. В съзнанието на повечето български граждани то се оформи като нов национален приоритет. Все повече преобладава мнението за необходимостта от предефиниране на целите на българското образование, в частност на българското училищно образование и предучилищното възпитание и подготовка, с оглед новите изисквания на динамичната глобална икономика и предизвикателствата на висококонкурентния пазар на труда в рамките на Европейския съюз. Споделя се и разбирането, че днес само една образована нация може да бъде богата и просперираща нация. Това е още по-вярно за неголяма държава без съществени находища на стратегически суровини, каквато е България.

Предлаганата програма е основана на разбирането, че главна ценност в образователната система е детето (ученикът). Всяка идея за развитие на българското училищно образование и предучилищно възпитание и подготовка трябва да бъде осмисляна през призмата на тази ценност. Интересите на останалите участници в образователния процес - учители, директори, кметове и общинска администрация, министър и администрация на Министерството на образованието и науката, издатели на учебници и учебни помагала и др. - следва да бъдат подчинени на основната цел -осигуряване на равен достъп и качествено образование за нашите деца.

Задачата на програмата е да формулира националните цели за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, както и да очертае основните мерки за тяхното постигане. Доколкото училищното образование е най-съществената част от системата на народната просвета и по обясними причини е изправено пред повече и по-значими предизвикателства, програмата е фокусирана именно върху училищното образование, разбирано като система от етапи и степени, в рамките на които се осъществява учебно-възпитателен процес в училище (I - XII клас включително), като в същото време отчита връзката и значението на предучилищното възпитание и подготовка.

Настоящата програма няма амбицията да даде готови решения на всички възможни проблеми, с които се сблъсква училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка в България. Тя се опитва да дефинира и изведе на преден план онези проблеми, към които обществото е особено чувствително и чието разрешаване е от съществено значение за превръщането на българското училищно образование в модерно, достъпно и качествено. На основата на идентифицираните проблеми програмата разработва конкретни мерки, като предвижда срокове за тяхното реализиране и съответно ресурсно и нормативно осигуряване.

Това е сериозен проблем на всички образователни системи в последните десетилетия, доколкото в съвременния динамично развиващ се свят значителният обем от "готови" знания не е особена ценност и не е достатъчен за успешна социална реализация. Те не дават възможност за самостоятелност, за творческо мислене и за вземане на решения в практически ситуации.

За разлика от други образователни системи, в които през последните години се правят успешни опити да се промени логиката на взаимоотношенията учител-ученик, българското училищно образование продължава да е изградено по модела учителят е даващият знание и упражняващият власт, а ученикът - получаващият и подчиненият. Тази едностранчивост във връзката учител-ученик е пречка за развитие на инициативността и находчивостта на учениците. В съвременния свят на информационно насищане училището не е единственият, а в много случаи не е и основният източник на информация за децата. Това предопределя и новата роля на учителя - превръщането му от монополист на знанието в миналото в медиатор между информационния хаос и подредените знания днес.

По отношение на действащата система за оценяване на знанията и уменията на учениците биха могли да се направят поне два важни извода. От една страна, в рамките на системата за вътрешно оценяване се използват традиционни и недостатъчно ефективни методи. Изискването ученикът да възпроизвежда казаното от учителя или написаното в учебника, търсенето на ефекта на изненадата при изпитването, както и възможността за влияние на субективни фактори при поставянето на оценката не стимулират ученика да покаже най-доброто от себе си.

Наред с това отсъствието на национална система за външно оценяване не позволява да се съизмерват постиженията на учениците от един випуск в различните училища (изводи за качеството на преподаването в училището, както и за качеството на работата на отделния учител) и да се съпоставят резултатите на учениците от различни випуски (изводи за тенденциите в развитието на качеството на образованието в национален мащаб).

В България се наблюдава тревожно висок процент на децата в задължителна училищна възраст, които или не са обхванати от системата на образование, или впоследствие отпадат от нея. Най-голям е относителният дял на децата от рискови групи и в частност сред ромското население. Последицата е създаване на големи диспропорции в степента на образованост, в резултат на което относително компактни групи остават в периферията на обществения живот и са допълнително затруднени в интеграцията си.

Обществено-икономическите промени през 90-те години на миналия век доведоха до значително понижаване на икономическия и общия социален статус на учителите. Много от причините за това са извън образователната система - елементи на дезинтеграция на обществото, обща криза на ценностите и регулативните системи, отсъствие на пряка връзка между образоваността и успеха в живота. Учителите не просто не получават адекватно възнаграждение за своя труд, но и отсъства система за кариерно развитие, за квалификация и учене през целия живот.

Ниският общ социален статус и в частност ниският икономически статус на учителя до голяма степен рефлектира в загуба на самочувствие и мотивация за изява. Това нерядко води и до недостатъчни усилия за задържане и провокиране на вниманието на учениците, което допълнително снижава самочувствието на учителите. В същото време широкото навлизане на интернет като носител на информация и новите информационни и комуникационни технологии променят традиционния модел на връзката учител-ученик.

Училищната мрежа в България може да бъде определена като недостатъчно оптимизирана в няколко посоки. Общият брой на училищата не отчита един обективен демографски процес - значителното намаляване на броя на децата в училищна възраст през последните години. Изкуственото поддържане на относително голям брой училища води до неефективност на разходите и допълнително забавя процеса на инвестиции в повишаване на качеството на образованието. От друга страна, на много места в страната видовете училища не отразяват нуждите на пазара на труда в съответния регион, обучават специалисти по професии и профили, които не осигуряват възможност за социална реализация.

Като недостатъчно оптимизирани биха могли да бъдат определени и структурата и съставът на педагогическите кадри. Съотношението учител/ученици в България е по-високо от средното за Европейския съюз. Големият брой преподаватели като цяло в системата е съчетан в същото време с недостиг на специалисти по някои учебни предмети и най-вече по чужди езици и компютърно обучение.

В много училища в страната, в това число в областни центрове и дори в столицата, съществуват маломерни и слети паралелки. Значително по-малкият брой ученици в сравнение с нормативно установения минимум в една паралелка, както и едновременното обучение на ученици от различни възрастови групи не позволява провеждането на нормален учебен и възпитателен процес, не отговаря на интересите на децата и противоречи на основните приоритети за гарантиране на равен достъп до съизмеримо по качество образование.

Управлението на системата на училищното образование у нас изостава от съвременните реалности и динамиката на обществения живот. Системата е силно централизирана и решенията се вземат на ниво, твърде отдалечено от онези, които ще ги реализират, и от онези, които пряко засягат. Практически отсъстват възможности за гражданско участие и контрол върху управленските решения. Хората често възприемат образователната система като нещо, което се развива независимо и дори въпреки техните потребности и желания. Централизираният подход не дава възможност за провеждане на регионална образователна политика, която да отчита демографските, социално-икономическите и други характеристики на всеки регион, на отделната община. Този модел на управление не позволява системата да се развива с енергията на обществото, коригирана от обществените представи за правилност, справедливост, моралност.

Действащата система на финансиране на училищното образование продължава да бъде относително централизирана и не поощрява инициативността и развитието. Предоставянето на финансови средства на исторически принцип само за покриване на минимално необходимите разходи не позволява гъвкаво управление и индивидуален подход спрямо нуждите и възможностите на всяко училище. Не са предвидени и механизми за стимулиране на ефективното управление.

От една страна, държавата неохотно се разделя с държавните училища, а от друга - общините, веднъж получили финансови правомощия по отношение на общинските училища, не са готови да продължат процеса на финансова децентрализация, като им предоставят делегирани бюджети.

Системата на училищното образование се регулира от твърде голям брой актове. Те са с различна правна характеристика и с различен ранг в йерархията на правните актове - закони, правилници, наредби, инструкции, индивидуални административни актове. Това многообразие от норми създава трудности в процеса на правоприлагане.

Все още съществува практика основни и трайни обществени отношения да се уреждат първично на подзаконово равнище. Налице са противоречия както между актове от една и съща степен, така и между актове с различно място в нормативната йерархия. В продължение на години в системата съществува традиция за използване на актове с неясна правна същност (писма, указания и т. н.) за уреждане на отношения, които изискват правна уредба.

Оценката на обществото за българското училищно образование е силно поляризирана. За част от българските граждани то е много добро и всякакви опити за промени само влошават неговото качество. Твърди се, че достатъчно би било да се възстановят организацията и педагогическите практики от края на 80-те години. Други считат, че то е безкрайно остаряло и е необходимо да бъде изцяло реформирано, т. е. подменено с нова система по чуждестранен образец.

Българското училищно образование безспорно има своите традиционни достойнства, които следва да бъдат съхранени. Всяка образователна система е в известна степен консервативна, но това не означава да остане неизменна и затворена за новото. Динамичният, високотехнологичен и глобализиращ се свят поставя нови предизвикателствата, на които образованието трябва да може да отговори. Съхранявайки добрите традиции, то трябва да се развива като гъвкава и адаптивна система.

Образованието е една от онези сфери на обществения живот, към които всяко българско семейство е особено чувствително. Ето защо търсенето на диалог, на широко обществено съгласие за предстоящите промени е не само желателно, но и необходимо. Това би създало ангажираност у българските граждани, а оттам и доверие в системата.

Промените в областта на училищното образование следва не само да бъдат публично дискутирани, но тяхното осъществяване трябва да е достатъчно отдалечено по време от момента на вземане на управленското решение. По този начин участниците в образователния процес ще могат да се подготвят за ефектите от това решение. Съблюдаването на този принцип би позволило на всяко българско семейство да направи своите житейски планове. А това е още едно условие за изграждане на доверие в системата.

Управленските решения в областта на училищното образованието трябва да бъдат устойчиви във времето. Правилата следва да бъдат ясни, безпротиворечиви и да остават относително непроменени за един сравнително дълъг период от време.

В актовете, приети в рамките на Европейския съюз, както и в документите на ООН в областта на образованието се дефинират две основни цели на образователната политика - равен достъп до образование и качествено образование. Те могат да бъдат изведени като основни цели и за развитието на българското училищно образование, а макар и не толкова пряко и на един подготвителен етап - и като цели на предучилищното възпитание и подготовка.

Двете основни цели на образователната политика не бива да се разглеждат изолирано една от друга, а още по-малко да се противопоставят - всяка от тях може да бъде разбрана в пълнота само във връзка с другата цел. Равният достъп означава достъп до качествено образование, а качественото образование разкрива пълния си потенциал само ако до него има достъп всяко българско дете.

Равният достъп до образование означава осигуряване на достъп на всички деца до съизмеримо по качество образование. Равният достъп не означава наличие на училище във всяко село. Държавата има задължението да осигури възможност децата да посещават училища със съвременна материално-техническа база и с квалифицирани учители, където те да получават образование, съответстващо на потребностите на съвременния живот.

За онези деца, които нямат равен старт (деца, недостатъчно добре владеещи български език, деца със специални образователни потребности, деца от социално слаби семейства и др.) е необходимо да се полагат специални грижи с оглед тяхното пълноценно участие в образователния процес. Равният достъп до образование не означава еднаква грижа спрямо всички деца, а диференциране на грижата спрямо техните различни потребности.

Качественото образование предполага непрекъснато надграждане на знания и умения с оглед максимално развитие на потенциала на всяко дете и възможност за пълноценна социална реализация. От една страна, образованието трябва да позволи да се развие заложеното у всяко дете. То трябва да насърчава проявлението и максималното развитие на способностите на детето както в процеса на обучение (натрупване на знания и формиране на умения), така и в процеса на възпитание (развитие на личността). От друга страна, системата на училищното образование трябва да създава условия за добра социална реализация както в професионален, така и в личностен план. Детето трябва да може да реализира в максимална степен своите житейски планове, като зачита правилата и не накърнява правото на другите да реализират своите житейски планове.

В учебните планове е необходимо да се засили чуждоезиковото и компютърното обучение. Обучението по информационни технологии следва да започне още от прогимназиалния етап. В прогимназиалния етап е необходимо да съществуват и модули за ранно професионално ориентиране. Промените в учебните планове не трябва да водят до допълнително натоварване на учениците в учебно време. Учебният план следва по-балансирано да разпределя учебното време, като го синхронизира с обема на учебното съдържание по отделните общообразователни предмети.

Конкретните изменения в учебното съдържание, учебните планове и програми не бива да са резултат единствено на административно решение. За да бъдат промените аргументирани, обществено приемливи и съответстващи на социално-икономическите реалности, е необходимо провеждането на обществена дискусия с активното участие на учители, родители, неправителствени организации, работодатели. Особено важно е провеждането на национални срещи с учителите по различни предмети, на които да се обсъдят необходимостта и насоките на промяна в учебното съдържание, учебните планове и програми.

Въпросът за качеството на учебниците е важен за всяка образователна система. Особено значение има то за училищното образование. Учебникът е основно средство, чрез което ученикът, с посредничеството на учителя, получава подредени знания по определен предмет.

учебните програми и възрастовите особености на учениците. Те трябва да бъдат освободени от излишен академизъм, да бъдат достъпни за ученика и да позволяват лесното разграничаване на същественото от несъщественото. Учебниците по един предмет за всеки клас трябва да имат утвърдена обща структура - общият брой, поредността и формулировката на отделните теми в различните учебници по един и същ предмет в един клас трябва да са еднакви. Това е важно условие, което допълнително обезпечава възможностите за хоризонтална проходимост на системата.

■ Усъвършенстване на системата за оценяване и одобряване на учебници.
Един от въпросите, които стоят за разрешаване по отношение на системата за оценяване и одобряване на учебници, е какъв да бъде броят на одобряваните учебници по един учебен предмет за всеки клас. По този въпрос съществуват различни мнения - да се запази досегашната система за одобряване на до три учебника, да бъде увеличен, но да остане фиксиран броят на одобрените учебници, да бъдат одобрявани всички учебници, които отговарят на държавните образователни изисквания. Въпросът не би бил толкова съществен, ако всички учебници по един учебен предмет за всеки клас имат еднаква структура и се осигурят механизми за граждански контрол при избора на учебници в рамките на училището.

Следва да продължи осигуряването на безплатни учебници и учебни помагала за учениците от І до ІV клас. Това поставя необходимостта от разработването на допълнителни изисквания към съдържанието и графичното оформление на безплатните учебници с оглед ползването им повече от една учебна година.

Едно от големите предизвикателства на съвременността е бурното навлизане на новите информационни и комуникационни технологии (ИКТ) във всички сфери на обществения живот. Училището не може да остане встрани от този процес и да се превърне в алтернатива на модерния свят. Необходимо е да се предприемат мащабни мерки, чрез които ИКТ да навлязат по-сериозно в българското училище. В това отношение вече са направени първи стъпки чрез Националната стратегия за въвеждане на информационните и комуникационни технологии в българските училища, приета с решение на XXXIX-то Народно събрание. За да бъде училището модерна институция, която обучава със съвременни методи и средства, са необходими допълнителни усилия и ресурси в няколко посоки:

Целта на образователния портал е да подпомага по един съвременен начин процеса на обучение в училище. Той ще предоставя широки възможности на всички участници в образователния процес - ученици, учители, директори, родители - при възможност за едновременен достъп на 1 000 000 потребители. На него различните потребители ще могат да открият електронни учебни курсове, тестове (както за нуждите на външното, така и за нуждите на вътрешното оценяване), електронна учебна документация, широк кръг от информация. Те ще могат да общуват в различни тематични форуми, ще имат достъп до електронните страници на всички училища в страната, както и до регистрите, водени от Министерството на образованието и науката, ще могат да ползват различни информационно-търсещи системи. Учителите ще имат възможност да комуникират със своите ученици и техните родители, а те от своя страна ще могат да поддържат постоянна обратна връзка с училището.

Порталът ще бъде постоянно развиван и обогатяван както от съдържателна, така и от функционална гледна точка, включително с участието на отделните потребители. Порталът ще бъде стартиран до началото на учебната 2006/2007 г., като в перспектива ще застане в основата на една национална електронна мрежа на знанието.

Електронните курсове няма да заместят традиционните хартиени учебници, но чрез по-големите възможности, които дават (интерактивност, възможности за препратки, множество варианти на тестове и др.), те ще подпомагат учениците за по-добро и пълноценно усвояване на учебния материал. До началото на учебната 2006/2007 г. ще бъдат готови и разполагаеми в националния образователен портал електронни курсове по всички предмети от задължителната подготовка в гимназиалния етап. Такива курсове поетапно ще бъдат разработени и за учебните предмети от прогимназиалния и началния етап.

Образователният процес в системата на училищното образование не е и не може да бъде само процес на обучение. След семейството учителите и училищната среда са тези, които оказват най-силно въздействие при оформянето на личността на ученика. Ето защо наред с мерките за повишаване на качеството на обучението трябва да се предприемат и такива за засилване на възпитателната роля на българското училище. Те биха допринесли за формиране на чувство за принадлежност на учениците към училището, към населеното място, към България. Това на свой ред би спомогнало за повишаване на авторитета на училището като институция.

Процесът на възпитание на детето започва още в детската градина. Това е мястото, където детето за първи път попада в една организирана по нов за него начин социална, често мултикултурна среда, изгражда и затвърждава навиците си за общуване, проявява склонност към възприемане на чужди поведенчески модели и оформя основата на бъдещите си представи за добро и зло. Наред с това предучилищното възпитание и подготовка, най-вече в периода на задължителната подготвителна година преди училище, е много важно с оглед формиране на положително отношение към училището и създаване на мотивация за учене особено за децата, живеещи в среда, в която образованието не се възприема като ценност.

Възпитателният процес в детската градина би следвало да намери своето адекватно продължение в периода на училищното образование. В това отношение е необходимо повишаване на активността в няколко посоки: ритуализация на училищния живот, превръщане на училището в територия на учениците, развитие на извънкласната и извънучилищната дейност.

Ритуализацията на училищния живот предполага изграждане на система от символи и ритуали, а в перспектива и традиции, които да засилят у ученика усещането за принадлежност към неговото училище и по този начин да повишат неговата мотивация за активно участие в различните форми на училищния и извънучилищния живот. Ритуализацията на училищния живот е до голяма степен въпрос на вътрешна организация на училищно ниво. Необходимо е обаче да се установят някои общи правила, които да действат по еднообразен начин във всяко училище. Те биха могли да включват:

Учениците трябва да имат възможност да изразяват своята позиция по основни въпроси, свързани с управлението и развитието на училището. Те трябва да могат да участват активно в различни форми на ученическо самоуправление. Така училището ще възпитава граждани, които не са безразлични към онова, което се случва около тях и могат да отстояват своята позиция в обществото. За тази цел във всяко училище следва ежегодно да се организират дни на ученическото самоуправление, както и да бъдат създадени постоянно действащи ученически съвети.

Извънкласната и извънучилищната дейност има важно значение за пълноценното развитие на учениците. Ангажирането по естествен начин на въображението, способностите и интересите на децата несъмнено ще съдейства за тяхното физическо, интелектуално и личностно развитие.

Добрите традиции в извънкласната и извънучилищната дейност бяха изоставени през 90-те години на миналия век и много бавно се възстановяват без целенасочената подкрепа от страна на държавата и общините. Развитието на извънкласната и извънучилищната дейност следва да се търси в няколко посоки:

Изграждането на модерна, ефективна и обективна система за контрол и оценка на качеството е едно от най-важните условия за развитието на системата на училищното образование. Не може да бъде осигурено качество на образованието, без да съществуват надеждни механизми за измерване на постигнатите в образователния процес резултати. Контролът върху качеството е важен в няколко посоки:

- Той е важен за държавата - чрез съпоставяне на постиженията на
учениците от един випуск в различните училища, както и чрез съпоставяне на резултатите на учениците от различни випуски може да бъде установено не само актуалното състояние на училищното образование, но и да се проследят тенденциите в неговото развитие и така контролът може да служи като коректив на провежданата
образователната политика.

Още от учебната 2006/2007 г. ще стартира процесът на повсеместно въвеждане на тестовете в българското училище и като водеща форма за текущ контрол в процеса на обучение, и при завършване на всеки образователен етап. Голямото предимство на тестовата форма на изпитване във всичките й разновидности е възможността за обективно измерване на знанията и потенциала на учениците. Тестовете са съвременен метод за оценяване, който е широко използван в развитите държави и който все още няма достатъчни традиции у нас.

Това предполага широко застъпване на тестовете както в процеса на оценка на знанията и уменията на учениците през учебната година, така и като форма за оценяване на входящото и изходящото ниво - измерване на знанията и уменията в началото и в края на учебната година.

Системата включва задължително оценяване на знанията и уменията на учениците в края на всеки образователен етап (ІV, VІІ, Х, ХІІ клас) чрез национални стандартизирани изпити (тестове). Изпитите след VІІ и след ХІІ клас ще бъдат използвани не само за установяване на постигането на съответното равнище на общообразователен минимум, но и като вход към средно, респективно в перспектива към висше образование.

Широкото използване на тестовете като форма за оценяване предполага създаването на банка от въпроси по различните учебни предмети и нейното непрекъснато последващо обогатяване, както и изготвянето и разпространението на сборници и помагала с тестови материали.

Ще бъдат използвани и възможностите на националния образователен портал. Той ще съдържа примерни тестове, които биха били полезни както в процеса на вътрешно оценяване, така и при подготовката за външното оценяване. Множество варианти на тестове ще могат да бъдат открити и в електронните учебни курсове. Порталът ще съдържа и матрици, с помощта на които учителите ще могат да изработват свои тестове и да ги доразвиват и обогатяват. Най-добрите тестове, създадени от учителите, ще бъдат одобрявани от Министерството на образованието и науката и ще се използват като примерни изпитни материали за външното оценяване. С оглед техническото обезпечаване на използването на тестове в процеса на обучение до края на 2006 г. всяко българско училище ще бъде снабдено с копирна техника за размножаване на достатъчно количество тестови материали.

Детайлното разглеждане на въпросите, свързани с масовото въвеждане на тестовете (форма, график на изпробване и въвеждане по години и по предмети), ще бъде предмет на специален план за действие, разработен от Министерството на образованието и науката.

Въвеждането на национално стандартизирано външно оценяване на всеки етап за всички ученици и възможността резултатите от него да служат за вход към средно, респективно висше образование е в пряка връзка с въвеждането на новата образователна структура.

До въвеждането на национално стандартизирано външно оценяване на всеки етап за всички ученици проверката на възможностите за прием в различните видове училища след VІІ клас ще се осъществява под формата на тест. За първи път такъв следва да се проведе през учебната 2006/2007 г.

Държавните зрелостни изпити също следва да се провеждат под формата на тест. С оглед предоставяне на възможност на учениците да свикнат с тестовата форма на изпитване до въвеждането им ще бъдат организирани пробни изпити с част от учениците, завършващи XII клас, избрани на случаен принцип. Броят на учениците, които ще полагат пробни изпити, ще се увеличава всяка година.

През последните години в България се наблюдава запазване на сравнително висок брой ежегодно отпадащи ученици спрямо средните стойности в рамките на Европейския съюз. Допълнителна тревога предизвиква фактът, че немалък брой деца отпадат от училище на ранна възраст, като има и такива, които изобщо не са обхванати от системата. По данни на регионалните инспекторати на образованието за учебната 2004/2005 г. са отпаднали 19 193 ученика от общо 963 051 записани в началото. Общият извод е много обезпокоителен - над 1/4 от учениците в задължителна училищна възраст през последните години не завършват средно образование.

Най-висок е процентът на отпадналите деца по семейни причини (34,7%). Мнозинството от тях напускат училище в прогимназиалния етап на образование. Високият процент на отпадане на ученици по семейни причини се обяснява с мястото на образованието в ценностната система на семейството, ниския икономически статус, изразяващ се в безработица, бедност и липса на средства за осигуряване на обучението, използването на децата като работна ръка за прехраната на семейството и др. Обезпокоителни са данните и за отпадащите поради недостатъчна мотивация за учене -над 5000 ученици. Причините могат да се търсят в трудности при усвояването на учебното съдържание вследствие на недоброто владеене на български език или на твърде сложния академичен стил на учебниците, традиционния пасивен модел на обучение и липсата на интерактивен подход в преподаването, което не стимулира активността на ученика и не мотивира интереса му към ученето.

Политиката за ограничаване на броя на необхванатите и отпадащите ученици включва широк спектър от мерки, имащи за цел да неутрализират въздействието на различните отрицателни фактори, водещи до отпадане на децата от училище. С оглед ефективното прилагане на мерките вече започна разработването и през учебната 2007/2008 г. ще бъде въведена в действие система за събиране на данни, оценка, контрол и анализ на децата в задължителна за обучение възраст и движението на учениците по класове, етапи и степени. Едновременно с мерките за задържане на децата в задължителна училищна възраст ще бъде разработена и система от мерки за реинтегриране на вече отпадналите от училище деца - адаптиране на учебните програми, алтернативни форми на обучение, стартиране на пилотни училища „Втори шанс". Предвижда се и механизъм за ежедневно информиране на родителите за отсъствията и закъсненията на децата, в това число в перспектива и чрез използване на ИКТ и възможностите на националния образователен портал.

Мерките за намаляване на броя на необхванатите и отпадащите ученици могат да се обособят в три основни групи: промяна на образователната структура, социални дейности, мерки по отношение на деца, за които българският език не е майчин и деца със специални образователни потребности.

Въвеждането на нова образователна структура има важно значение за осигуряването на равен достъп до образование. Тази мярка има за цел да преодолее основните недостатъци на сега действащата образователна структура - съществуващото неравенство между учениците в различните видове училища поради усвояването на различен общообразователен минимум; липсата на проходимост на системата; липсата на гаранции за изпълнение на конституционното изискване за задължително образование до 16-годишна възраст в съответствие с чл. 53 от Конституцията на Република България и отсъствието на изход от системата при навършване на тази възраст; недостатъчни условия за развитие на потенциала на всяко дете при отчитане на неговите интереси, потребности и способности.

В края на степента учениците ще получават свидетелство за завършено основно образование, което ще дава възможност да продължат своето образование в следващите етапи в профилирани гимназии, професионални гимназии или общообразователни училища. На изхода от основно образование ще се извършва оценка на усвояването на общообразователния минимум чрез национално стандартизирано външно оценяване, което, освен като мерило на знанията на учениците, служи и за претегляне на техния потенциал и прием в различните видове училища.

Съкращаването на етапа с една година и придобиването на основно образование в рамките на седем вместо в рамките на осем години няма да доведе до преразпределяне на учебното съдържание и увеличаване на натоварването на учениците. То предполага промяна на държавните образователни изисквания за учебното съдържание по отделните предмети с оглед извеждане на онези знания, умения и компетентности, които следва да бъдат усвоени след седемгодишно училищно обучение. Преместването на VІІІ клас в гимназиалната степен не би нарушило общата логика, философията и структурата на учебните програми за У-УП клас, тъй като VІІ клас в много отношения се оказва граничен - в VІІ клас се поставят само основите на тематичния курс на природните науки (физика, химия, биология), а в гимназията се разширяват и задълбочават знанията; по български език в VІІ клас се завършва цикълът на систематичното овладяване на книжовноезиковата норма, а по литература се приключва цикълът на класическото обучение и се въвеждат основни литературнотеоретични понятия; по математика в VІІ клас се полагат основите на систематичния курс на обучение.

След завършен V, VІ или VІІ клас за ученици, които срещат трудности при усвояване на учебното съдържание и/или са застрашени от отпадане, следва да се осигури възможност за обучение по професия в професионални паралелки за придобиване на І степен на професионална квалификация.

- Първи гимназиален етап (VIIІ - X клас) - в края на този етап учениците ще завършват задължително образование. След края на Х клас ще се извършва проверка на усвояването на общообразователния минимум чрез национално външно оценяване и
учениците ще получават свидетелство за завършен първи гимназиален етап. В зависимост от оценките, получени през трите години на първия гимназиален етап и резултатите от националния изпит, както и в зависимост от тяхното желание, те ще могат да продължат обучението си в следващия образователен етап в същото или в друго училище или да напуснат системата на образование и да се реализират на пазара на
труда. В рамките на първия гимназиален етап учениците ще могат да придобият и първа степен на професионална квалификация, за която да получат съответно свидетелство. За учениците, които напускат системата след X клас в общообразователно училище, се предвижда разработването на краткосрочни модули за подготовка за придобиване на професия.