Обучението по информационни технологии в област Сливен

 
Обучението по информационни технологии в област Сливен

 
Рейтинг: 3.00
(2262)
Начало
Списък
Фото Галерия
Детски софтуер
За децата
Учебни помагала
Състезания по ИТ
Полезни линкове
Методика
Безопасен интернет
Речник
Новини
Тестове
Компютърни уроци
Хардуер
Нормативни актове
Ресурсна банка
Консултанти по ИТ
Анкета
Форум
Лични файлове
Презентации
Видео проекти
Изпрати SMS
За контакти



Хардуер / Звукова карта

Звукова карта
14.05.07 17:19

Повечето развлечения на компютъра, са свързани с визията - това, което виждате на монитора, може да се каже, че е най-важната част от забавленията на компютъра или поне най-скъпата. За да се позабавлявате на вашия компютър, ще ви е нужен и слухов контакт с него. Всъщност перфектното качество на звука, разграничава днешните компютри от предишните поколения на този вид технология. Днес, компютъра може да генерира звуци сам, може да действа като синтезатор или звуков генератор, и може да контролира външни устройства, които правят същото нещо чрез MIDI интерфейса. Компютърът може да записва или тества звуци с точност по-добра от тези на комерсиалните стерео компакт-дискове(CD). Можете да подредите всичката си музика в дадена папка и след това да я заредите на вашия MP3 плейър. Нещо повече, всички звуци, които компютърът възпроизвежда могат да бъдат редактирани и манипулирани: тоновете могат да бъдат удължени, гласовете – изменени, звуците – комбинирани, музиката – миксирана. Компютрите в днешно време могат да правят неща, които дори и най-добрите стерео уредби не могат.

sound card  
Съвременна звукова карта
  

Малко предистория:
 
Преди да бъдат изобретени звуковите карти компютрите можеха да възпроизвеждат само един звук - бипването. Потребителите на PC компютри дълго гледаха със завист собствениците на Macintosh, защото те притежаваха добри звукови възможности още от началото. Tова се промени в края на 80-те, когато се появиха първите качествени звукови карти за РС. Едно от първите такива устройства беше CoVox, което се свързваше към паралелният порт и със специална програма можеше да възпроизвежда сравнително качествен моно- звук. Първата истинска звукова карта беше представена от IBM през 1987-ма (Music Feauture Card) и тази година остана в историята, това точно е годината от която започнаха да се появяват всички звукови карти, включително и SoundBlaster, която е стандарт. Днес несъмнено можем да кажем, че компютъра може много повече от бипване - вече можем да гледаме DVD филми с пространствен звук или да играем компютърни игри с 3D звук.
 
Цифров и аналогов сигнал:
 
При обикновените звукови уредби, които работят по аналогов път (примерно тези с аудиокасетки) звука се възпроизвежда, като се превръща в електричен сигнал с различен волтаж - това е т.н. аналогов звук. При цифровият звук нещата стоят по по-различен начин – аналоговият сигнал за дадения момент се изобразява с двоично число – дискрета. Снемането на моментната стойност на аналоговото ниво се прави с определена (дискретизираща) честота. Колкото е по висока честотата и са повече разредите на числото, толкова по прецизно е конвертирането на аналоговия сигнал в цифров. По този начин работят Аналогово – Цифровите преобразуватели (АЦП). При конвертирането на цифровия сигнал в аналогов се прави обратното действие – дискретите се поставят една до друга със същата като дискретизиращата честота при снемането им и така получаваме обратно звука в аналоговия му вид. Така работят Цифрово – Аналоговите преобразуватели (ЦАП) И двете конверсии се прилагат - когато превръщаме аналогов в цифров сигнал, примерно като записваме звук на компютъра с микрофон и когато слушаме любимата си музика, записана на цифров носител. АЦП и ЦАП са в сърцето на всяка звукова карта.

 
Звукова карта и нейните изходи
 

Днешните звукови карти:
 
Днешните звукови карти са много по-усъвършенствани от времената на простите ЦАП карти, които освен този чип не съдържаха нищо повече. Те освен преобразователите съдържат и много по-напреднали технологии. Един от основните им елементи е т.н. DSP или Digital Signal Processor - това е процесор, който може да обработва поточни цифрови сигнали - при звуковите карти той служи за подобряване на плътността на звука и създаване на 3-мерен такъв. Освен това служи и за обработка на входящите сигнали. Този процесор също се нуждае от памет, за да работи, понеже той е цялостен процесор, като този на компютрите и графичните карти. Звуковите контролери се отличават по обема на таблиците. В същността си таблиците представляват постоянна памет, като в момента на възпроизвеждане на звуците се възпроизвеждат адресите от таблицата. Първоначално в тези таблици са съществували чисти тонове, като по-късно се развива идеята те да бъдат заменени с тонове от музикални инструменти и звуци от природата. Звуковите карти изпълняват две функции:
 
      • Възпроизвеждат звуците генерирани от използвания в момента софтуер;
      • Осигуряват възможност за въвеждане на звук от външна среда в РС.
 
Всяка звукова карта притежава: вход за микрофон (MIC), изход за говорител(SP), и линеен стереоизход(LINE). Ако се включва усилвател, това трябва да стане на линейния изход (не на изхода за самия високоговорител). Повечето звукови карти са снабдени и с допълнителни, малки усилватели, които позволяват директно към изходите на контролера да се включат и слушалки или малки озвучителни тела. Някои звукови карти имат джъмпери, позволяващи да се превключват изходите на високоговорителите. Следващите по сложност контролери имат един или няколко линейни изхода със съответния аналогов ключ за превключване, който позволява да се въвежда външен звуков сигнал и да се обработи в РС със съответен продукт. Съществуват и професионални звукови карти (притежават съответно количество оперативна памет) – използват се, когато се налага смесване на сигнали в реално време. Всеки звуков контролер има отделен аналогов вход за свързване с оптично устройство (някои имат и цифров, но рядко се използват) CD/DVD – ROM/RW. Този вход позволява директно да се слуша музика от оптичния носител, без излишно да се натоварва централния процесор. Повечето аудиопроцесори имат отворен един единичен интерфейс за твърди дискове, който е на самата звукова карта (IDE2). Дублира се интерфейсът IP2, който е на дъното. Задължително към всяка звукова карта производителят трябва да предостави драйвери за управление под DOS, Windows или друга операционна система – без тях неможе да се общува с ОС, както и да има съответни инсталационни програми, които да инсталират драйверите. Звуковите карти се различават и по интерфейса, за който са направени ( ISA, PCI и най-новия интерфейс PCIe). Освен драйвери, за да се използва звуковият контролер, трябва да има и съответен софтуер – различни видове компресори и декомпресори, позволяващи заемане на по-малко място на диска. Наличието на всички тези функции в звуковите карти превръщат обикновената компютърна система в мултимедийна. В зависимост от това доколко комплексен е даден звуков контролер се определя степентта на натоварване на централния процесор – колкото по-сложна е звуковата карта, толкова повече функции използва, и ако те са реализирани в звуковия чип, централният процесор е разтоварен; респективно, колкото по-проста е звуковата карта, толкова повече се натоварва централният процесор.

Аудиофилска звукова карта от най-високо качество
 
 

Звукови системи:
 
За да се създаде истински качествен звук днешните звукови карти използват напреднали системи от колони и усилватели, за звук с високо качество. Системите за обемен (surround) звук се състоят от повече от една колона, които са свързани с т.н. Dolby Surround декодер или директно със звуковата карта. Типа на тези системи се определят с един показател, който определя колко колони има в тях - примерно 5.1 системата показва, че има 5 отделни колони - 4 във всеки от ъглите на пространството, и една, която служи за център и се слага между предните два. .1, пък показва, че системата има и subwoofer, който отговаря за ниските честоти или бас ефектите. Все пак 5.1 системите са насочени по-скоро към домашните системи за домашно кино. В компютрите се използват по-често 2.1 системи, които при правилно разположение спрямо компютъра и слушателя създават усещане за обемен звук (емулация на съраунд). Звуковите системи могат да се свържат по няколко начина с компютъра - с аналогова връзка с обикновени чинчове, с цифрова S/Р DIF връзка или при скъпите, професионални карти - със нестандартен интерфейс.
 
Интерфейси с компютъра:
 
Днес повечето дъна има качествени вградени карти, които поддържат дори пространствен звук. Обаче често те са недостатъчни за любителите, особено на игри и филми и те предпочитат да ползват по-качествени допълнителни звукови карти - те се свързват към компютъра чрез PCI или PCI express слот. Вече има и външни USB звукови карти, които позволяват по-качествен звук, без смущенията от шините вътре в компютъра и са насочени предимно към преносимите компютри и малките компютри с малки възможности за ъпгрейд.

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1219